Петър Волгин спечели на първа инстанция делото, заведено заради възхвалата му към т.н. Народен съд
Водещият на предаването по БНР " Политически НЕкоректно " Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата нравственос, както и на свободата на словото с изявлението си, възхваляващо Народния съд. Той обаче няма по какъв начин да е предизвикал с думите си щета на жена, жертва на комунистическия режим, само че не и на самия Народен съд. За нея остава единствено моралното задоволство, че с делото е отворен публичен спор.
Това е решението на Софийския областен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. поради статуса на Волгин във Facebook, че " задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ", представено от " Сега ". Ц.Г. би трябвало да заплати на Волгин 1200 лева разходи по делото.
Волгин разгласява поста си на 1 февруари - ден за респект на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изявлението му, за което схваща от сина си, тъй като брачният партньор ѝ е погубен през октомври 1944 година без съд и присъда от " новата власт ". Близо 2 година по-късно - на 11 юли 1946 година, Ломският областен съд афишира мъжа за " безследно липсващ ". За дата на хипотетичната гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953 година даже е спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.
Пред съда Волгин поддържа тезата, че изявлението му не е противоправно, тъй като е мнение, то не може да е правилно или погрешно. Отбелязва, че българската страна е била задължена да сътвори институцията на Народния съд и че тя е била за отбрана на ползите на народа. Изтъква още, че самичък е жертва на репресии по време на комунизма.
Показания по делото дава и първата му братовчедка, която споделя, че през 1987 година Волгин имал опозиционни визии против политиките на Българска комунистическа партия, като задно със съучениците си в НГДЕК разгласил сериозни публикации на табло в учебното заведение, на конференция на ДКМС декларирал обществено, че има фетиш към личността и не е склонен с това, че написал на стена в София " Гюргево – не " като митинг против обгазяването на Русе от химически комбинат в Румъния, и че е бил задържан, до момента в който е бил в казармата, за разпространяване на опозиционни позиви против властта и политиките на Българска комунистическа партия.
Съдът цитира процедура на Европейския съд по правата на индивида, както и други правосъдни решения от България и такива на Конституционния съд. Той не е склонен с Волгин, че в обществените мрежи публицистите могат да си пишат каквото си желаят, защото, показва съдът, те са обществени персони, които образуват публичното мнение освен до момента в който работят, а с всяко свое изявление. Журналистът не е публицист единствено във времето, което прекарва на работното си място, показва съдът.
Съдът приема, че персонално е обиден Левон Хампарцумян като " нагъл и неумен паралия ", който не е страна по делото, само че изявлението по негов адрес демонстрира отношението към богаташите. Така излиза, че главната причина, оправдаваща съществуването на Народния съд, е не друга, а да съди " нахалните и неумни богаташи ".
Текстът на Волгин е бил в положение да засегне отрицателно достолепието на потърпевшите от решенията на Народния съд, в това число и техните наследници, страдали директно от осъжданията (както заради загуба на родител, по този начин и в резултат на политиката на Българска комунистическа партия да преследва и роднините на избрани категории " врагове на народа " и да лимитира правата им на труд и образование), приема съдът. И добавя, че това изявление не попада под отбраната на свободата на словото, защото против него могат да се подхващат от страната ограничения в отбрана на достолепието на жертвите.
Ищцата обаче е наранена от репресивните дейности на режима на Българска комунистическа партия в дните след 9 септември 1944 година Нито тя, нито роднините ѝ обаче са били подсъдими пред Народния съд. Поради това ищцата има ситуацията на жертва на комунистическия режим, само че не и на Народния съд, за който само се отнася изявлението на Волгин, показва още съдът. И добавя, че Волгин не може за това свое изявление да носи отговорност за увреждане на всички репресирани от режима на Българска комунистическа партия.
Решението на СРС не е дефинитивно и може да се нападна пред Софийския градски съд, където пък виси и групово дело, заведено от жертви на Народния съд против Волгин.
Това е решението на Софийския областен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. поради статуса на Волгин във Facebook, че " задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ", представено от " Сега ". Ц.Г. би трябвало да заплати на Волгин 1200 лева разходи по делото.
Волгин разгласява поста си на 1 февруари - ден за респект на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изявлението му, за което схваща от сина си, тъй като брачният партньор ѝ е погубен през октомври 1944 година без съд и присъда от " новата власт ". Близо 2 година по-късно - на 11 юли 1946 година, Ломският областен съд афишира мъжа за " безследно липсващ ". За дата на хипотетичната гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953 година даже е спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.
Пред съда Волгин поддържа тезата, че изявлението му не е противоправно, тъй като е мнение, то не може да е правилно или погрешно. Отбелязва, че българската страна е била задължена да сътвори институцията на Народния съд и че тя е била за отбрана на ползите на народа. Изтъква още, че самичък е жертва на репресии по време на комунизма.
Показания по делото дава и първата му братовчедка, която споделя, че през 1987 година Волгин имал опозиционни визии против политиките на Българска комунистическа партия, като задно със съучениците си в НГДЕК разгласил сериозни публикации на табло в учебното заведение, на конференция на ДКМС декларирал обществено, че има фетиш към личността и не е склонен с това, че написал на стена в София " Гюргево – не " като митинг против обгазяването на Русе от химически комбинат в Румъния, и че е бил задържан, до момента в който е бил в казармата, за разпространяване на опозиционни позиви против властта и политиките на Българска комунистическа партия.
Съдът цитира процедура на Европейския съд по правата на индивида, както и други правосъдни решения от България и такива на Конституционния съд. Той не е склонен с Волгин, че в обществените мрежи публицистите могат да си пишат каквото си желаят, защото, показва съдът, те са обществени персони, които образуват публичното мнение освен до момента в който работят, а с всяко свое изявление. Журналистът не е публицист единствено във времето, което прекарва на работното си място, показва съдът.
Съдът приема, че персонално е обиден Левон Хампарцумян като " нагъл и неумен паралия ", който не е страна по делото, само че изявлението по негов адрес демонстрира отношението към богаташите. Така излиза, че главната причина, оправдаваща съществуването на Народния съд, е не друга, а да съди " нахалните и неумни богаташи ".
Текстът на Волгин е бил в положение да засегне отрицателно достолепието на потърпевшите от решенията на Народния съд, в това число и техните наследници, страдали директно от осъжданията (както заради загуба на родител, по този начин и в резултат на политиката на Българска комунистическа партия да преследва и роднините на избрани категории " врагове на народа " и да лимитира правата им на труд и образование), приема съдът. И добавя, че това изявление не попада под отбраната на свободата на словото, защото против него могат да се подхващат от страната ограничения в отбрана на достолепието на жертвите.
Ищцата обаче е наранена от репресивните дейности на режима на Българска комунистическа партия в дните след 9 септември 1944 година Нито тя, нито роднините ѝ обаче са били подсъдими пред Народния съд. Поради това ищцата има ситуацията на жертва на комунистическия режим, само че не и на Народния съд, за който само се отнася изявлението на Волгин, показва още съдът. И добавя, че Волгин не може за това свое изявление да носи отговорност за увреждане на всички репресирани от режима на Българска комунистическа партия.
Решението на СРС не е дефинитивно и може да се нападна пред Софийския градски съд, където пък виси и групово дело, заведено от жертви на Народния съд против Волгин.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ